Covid пандемията не само не успя достатъчно ефективно да отвлече вниманието и енергията на държавните органи от прекалените и често абсурдни усилия за регулиране на начина на живот на хората, но дори позволи на привържениците на "голямата държава" да се развихрят. Това сочи четвърто издание на Индекс на държавата „бавачка“ за най-добрите и най-лошите места в Европа за хапване, пиене, пушене и вейпинг.

Той се изготвя от Института за икономически изследвания в Лондон съвместно с местни партньори от европейските страни. За България сътрудник на изданието е Институтът за пазарна икономика (ИПИ).

Според индекса България се намира на 22-о място по строгост на данъчните политики относно алкохола, цигарите и храната. Норвегия, която за пръв път влиза в проучването, директно го оглавява по тежест на т.нар. данъци върху греха и измества предишния лидер Финландия на трето място. Втора е Литва, която запазва позицията си от 2019 г..

България в предишното издание е била на 18-о място, което означава, че сега отношението на държавата към считаните за пороци пиене, пушене и ядене сега е станало по-либерално.

На челните места по строгост доминират скандинавските страни и Източна Европа. В другата крайност, Германия направи изключителния подвиг, като получи най-ниския резултат във всичките четири категории на индекса, показвайки най-либерален подход.

Дванадесет държави вече имат данъци върху захарните напитки, вариращи от пет евроцента на литър в Унгария до 30 евроцента в Ирландия. Няколко страни облагат и изкуствено подсладени напитки. Тринадесет държави облагат течността за електронни цигари (спрямо единадесет през 2019 г.), като данъчните ставки варират от шест евроцента на милилитър в Унгария до 30 евроцента във Финландия и Португалия.

ИПИ
ИПИ

Германия е единствената страна в ЕС, която може да бъде определена като толерантна към пушачите. Предишните претенденти Австрия и Чехия въведоха драконовски забрани за пушене през последните години. Седемнадесет от тридесетте страни в индекса са направили незаконно използването на електронна цигара навсякъде, където пушенето е забранено. Шестнадесет държави имат пълна или почти пълна забрана за реклама на електронни цигари.

България заема по-либерален подход към храната и алкохола, отколкото повечето страни от Източна Европа, но заема твърда позиция по отношение на тютюнопушенето.

ИПИ: Пандемията ще върне икономиката ни три години назад

Няма ограничения за вейпинг на закрито и електронните цигари могат свободно да се купуват и продават на вътрешния пазар, въпреки че трансграничните продажби вече са забранени. Данъчното облагане на алкохола е сравнително ниско. Има малко ограничения за рекламата на бира и вино, но рекламата на спиртни напитки е забранена по телевизията и радиото, освен в строго регулирана форма след 22:00.

Регулирането на тютюна е много по-строго. Забраната за тютюнопушене в България е сред най-тежките в Европа, без изключения в барове, ресторанти или работни места и някои ограничения на открито.

istock
istock

Данъците върху тютюна в България са най-ниските в ЕС в брой, но са на второ място след Румъния ако бъдат изчислени според покупателната способност. През 2017 г. България добавя нагряващите се тютюневи изделия към Закона за акцизите и данъчните складове и така IQOS се облага с данък според теглото на тютюна.

Има законови ограничения за нивата на солта в произведените хляб, сирене и месни продукти от 2011 г.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg